Петък, 21 август 2026 | Асеновград Слънчево 21°
Горещ летен ден на Слънчев бряг. Спасител мързеливо оглежда поверения му периметър от водата. Изведнъж вижда човек, който се дави. Скача, хвърля се във водата и плува към него. Оказва се, че давещият се е огромна мутра. Спасителят, със сетни сили, успява да го извлече до половината от водата и започва да му прави изкуствено дишане. Около него се е насъбрала тълпа, а над удавника се е навела друга мутра. Спасителят помпа ожесточено гръдния кош на удавника, като при всяко натискане от устата му излиза фонтан морска вода. Спасителят помпа, помпа, а водата хвърчи ли хвърчи. След 15 минути другата мутра го потупва по рамото: - Морски, дръпни му задника от водата! Така, както си я подкарал, ще изпомпаш цялото море...
Борци 4,549 прегледа
Следващ →

Още вицове

София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас: - Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар? - В Стокхолм, к-к-к-учко... Мутра в магазин за компютри: - Дай един компютър, ама да не е менте. - "Бял" или "жълт"? - Други цветове нямате ли? – Миме, хайде сега да пробваме задна! - Още не. Страхувам се! - Добре де, за всяко нещо си има първи път! Хайде! - Добре, нави ме! - Хубаво, сега ще изляза и ще те упътвам, а ти паркирай! - Мамо, искам да дойда с теб при леля. - Защо? - Татко каза, че там се събират стари изрисувани маймуни. Искам да ги видя! Старият десантчик скочи от самолета и с привично движение издърпа халката на парашута. Парашутът, обаче, не се отвори. Десантчикът издърпа халката на резервния парашут, но той също не се отвори. Тогава десантчикът издърпа брачната халка от безименния си пръст и с усмивка полетя надолу, мислейки си как, роден като свободен човек, ще умре също като свободен човек...
Реклама — Зона 3 (728x90)