Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 8°
Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...
Военни 4,695 прегледа
Следващ →

Още вицове

Питате се защо овена гледа тъжно? Отговора е прост: - Защото жена му е овца. Най-големите лъжи в света: - Чекът е в пощата. - Изпих само две бири, полицай. - Реката никога не приижда толкова, че да наводни този имот. - Няма да боли. - Хайде, кажи ми: "Обещавам да не се сърдя". - Изяж го, ще ти хареса. - Предишната собственичка на колата беше една старица, която я използваше само за да ходи на пазар. - Жена ми не ме разбира. - Имаш вид на четиридесетгодишна. - Не се тревожете, госпожо, утре сутрин ще се заема с това. - Нямате нужда от писмена гаранция имате думата ми. - Ще ти се обадя по-късно. - Беше много вкусно, но не мога да хапна нито хапка повече. - Имате късмет това е последната бройка. - Държавата няма да повишава данъците. - Размерът няма значение. - Докторе, боли ме гърба, под лопатките по-точно - оплаква се мъж. - Пушите ли? - Не. - А пиете ли често алкохол? - Не. - По жени ходите ли? - Не. - Ооо, никнат ви крила! Питали Иванчо: -Слънцето има ли крака? Иванчо отговорил: -Да госпожо има. -Защо мислиш така?-питала ги госпожата. Иванчо отговорил-Докато се разхождах покрай вашия блок аз чух "Слънчице разтвори си краката!". Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб. - По-любов! - отговорил му женски глас. Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст. С плътен и респективен глас пак пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас. С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - Че кой питаш.То тук друг няма.