Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
— Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
— Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…
Три часа посред нощ. Жена се обаджа на майка си:
- Мамо, ще се побъркам! Вече е три, а моя не се е прибрал! Сигурно си има любовница!
Майката успокоява дъщеря си:
- Дъще! Но защо веднага мислиш за най-лошото?! Вероятно го е блъснала кола и сега лежи или в реанимацията или в моргата.