Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал:
- Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш.
- Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг.
Връща се мъжът в леглото и жена му го пита:
- Кой беше?
- Някакъв идиот, искаше да го бутна.
- И ти какво направи?
- Пратих го на майната му!
- Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека!
Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика:
- Ей, приятел! Къде си?!
От тъмнината:
- Тук съм! Ела тук!
- Къде тук?
- Тука бе, на люлките!
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
- Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
- Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
- Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
- Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
- Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
- Коонче, коонче.