Един катаджия умрял.Отишъл при Свети Петър. Отворил старецът книгите и гледа:
- Я да видим какво пише тука! Ооо, какви са тия рушветчета, заяждания, фишчета? Ти май много мизерии си правил? Май си за ада, а?
Чел по-нататък:
- Ааа, тука си помагал на хората,справедлив си бил, така, така, май си за рая! Хм, какво да те правя? Абе, я вземи си избери къде да те пратя!
Нашият мислил, мислил, пък казал:
- Ами аз..., такова..., в ада може да ми е много лошо, ... в рая може да ми е много хубаво... Аз не може ли тука... на кръстовището?
Университет.
Лекциите са свършили. В една от аулите, зад бюрото седи и дреме стар професор. Вратата се отваря и с гръм и трясък на кофи нахлува чистачката.
Професорът /стреснато/:
- Ти ли си, ма лельо Марче?
Чистачката:
- Аз съм, професоре. Добре, че си тука, че искам да те моля за една услуга... Тоя, моят внук, ей сега ще го доведа, много ме притеснява...
Професорът:
- Какво му е на детето?
Чистачката вкарва в залата едно хлапе и продължава:
- Ами, само на седем години е, а си играе с пишката...
Професорът се обръща към хлапето и пита:
- Кво става, малък... Бил си само на седем години, а?
Момчето:
- Ъхъ!
Професорът:
- И лъскаш бастуна, а?
- Ъхъ!
Професорът /замислено/:
- Така и трябва, още ти е рано да чукаш...