Разхождайки се по улиците на Париж, млада дама мернала Пикасо, седейки и рисувайки в едно странично кафене. Без да бъде много нахална тя помолила Пикасо дали не би я нарисувал, след което да му заплати за услугата.
Пикасо се съгласи и след няколко минути тя стана един оригинал на Пикасо!
- И колко Ви дължа? - попита тя.
- Пет хиляди франка - беше отговорът му.
- Но това Ви отне само три минути - му напомни учтиво младата дама.
- Не, каза Пикасо. Отне ми целият мой живот!
Червената шапчица, Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…