Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 8°
Вълкът си купил мотор, но скоро катастрофирал и потрошил мотора. Купил нов - същата работа. Купил и трети, похвалил се на заека, но той притеснен от честите му катастрофи му предложил да се качи с него, акъл да му дава. Качили се, подкарал Вълчо мотора и по едно време вика: - Зайо, колко фара има мотора? - Един... - Гледай сега как ще мина между два мотора...
Животни 3,625 прегледа
Следващ →

Още вицове

Кризата е голяма - даже Йордан Лечков не си е платил глобата(рушвета) на катаджиите. ---- С викове "Нагли лапачи!" Лечков посочил среден пръст на катаджиите и потеглил без документите си... В съдебната зала се гледало дело за сексуален тормоз. Шефът на младата дама я преследвал, да му пусне. Адвокатът на защитата я помолил да каже на съдебните заседатели какво точно й е казал шефът й, но тя отказала, защото била много скромна и я било срам. Адвокатът я помолил да го напише, та съдебните заседатели да го прочетат. Написала тъжителката на един лист :"УЖАСНО ИСКАМ ДА ТЕ ЧУКАМ" и подали листчето на съдебен заседател номер 1. Заседател номер 2 бил страхотна мадама, а заседател номер 3 - мъж на средна възраст, който спял като пън. Номер 1 прочел и подал на номер 2, номер 2 прочела и подала на номер 3. Номер 3 прочел бележката, ухилил се все едно е спечелил от лотарията джакпота, намигнал на номер 2 и сложил бележката в джоба си. - Тате, а с мама как сте се запознали? - Много лесно. Отворих някакъв телефонен указател, сложих си пръста на една страница и набрах номера. - И какво? - Уцелих мама на работа. Поговорихме. Мама веднага ми хареса. И гласа й, и мисленето й, и как се изразяваше. - А как се казвала на мама работата? - Ох, дъще, отдавна беше...Впрочем, сетих се, "секс по телефона" или нещо такова... Звъни телефонът. - Ало, Енергото ли е? Не, ВиК. Нищо... и на вас да ви … майката! Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!