- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.
Северна Африка, пясъци, дюни, змии и гущери. Пилот на Ту-154 аварирал и се приземил разбивайки самолета. Едвам оцелял решава да тръгне пеш, надявайки се да стигне до близкото селище, което се намирало на има няма 300-400 км. Вървял, ден, втори, трети, на 4-тия запасите от храна и вода запривършвали. Но изведниж "О чудо!" видял оазис пред себе си. Тръгнал с бърза крачка натам, но за нещастие, точно пред оазиса спял един змей. Нашият пилот, се подвоумил... В крайна сметка събрал последните си сили който намерил, взел едно дърво което намерил наоколо, и започнал да трепе спящият змей! Бил го, бил го, змея се разбудил и почнал да вика:
- Оуу чеки бе, що ме биеш бе? Стой мирен к`во станало?
Пилотът капнал от умора го загледал и рекъл:
- Е как що бе? Искам да пия вода!
Змея:
- Е пий де, кой ти пречи!?