Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти ‘зниверил.
Ужким мяза кату смахнат, па какъф мръсник йе бил!
С Донка, дету е дибела! У лице кът мастодонт!
(Или яс съм хухавела или той е идиот!)
Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть!
(Мъжовите нямат прошка ни отзаде, ни утпрет!)
А ма! Толкуз ли си проста, ти си патка да търпиш.
Я да идиш да си легниш с някуй готен селски пич!
Утначалу ша ти пука, мижаш, лягаш и мъльчиш!
После мой да ти хареше. И отново ша въриш.
Струва ли си да затриваш толькуз женскъ красута,
зарад някуй си пикливец! Стига де.(Нидей рива!)
Тъй напук ша им са туряш. А Манол ши гу кълнеш.
Мъж ъм! Фсе е прекатурен. (ма куга ша разбиреш)
Ся ви’нага успукой са. Ша та водя да купайм.
После ша му върниш двойну. И с Марин и със Иван.
Един мъж бил страшно подтиснат. Влязъл в най-близкия бар и си поръчал тройно уиски.
Барманът му налял и мимоходом отбелязъл:
- Това е доста силно питие. Какъв ти е проблемът?
Мъжът пресушил чашата си на един дъх и отвърнал:
- Днес като се прибрах вкъщи открих съпругата ми в леглото с най-добрия ми приятел.
- Гледай ти! - възкликнал съчувствено барманът и отново напълнил чашата. - Нищо чудно, че имате нужда да пийнеш нещо. Това е от заведението.
Мъжът пресушил и втората чаша и барманът продължил да го разпитва.
- И какво направи ти?
- Приближих се до него, погледнах го право в очите и му казах: “Лошо куче, много лошо куче”.