Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 6°
Дядо чете лекарствата и съставките им в аптеката: - Фениламин, алкиламин .... - Какво, дядо, не ти харесват цените ли? - пита го аптекарят. - Не. Не ми харесва, че всички свършват на "Амин!"
Лекари 4,470 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъжът никога не е толкова съвършен, колкото го изкарва майка му и никога не е толкова задръстен, колкото го изкарва тъща му. Оскар Уайлд Маниак на DOOM умрял. Свети Петър го пита: - Какво добро си направил през целия си живот? - Нищо, цял живот играх на DOOM. - А какво лошо си направил? - Пак нищо, цял живот играх на DOOM. - Добре, ти ще бъдеш в ада, обаче имаш право на три желания. - Амии.. IDDQD. - ??? - Абе направи го. - ОК - готово, давай второто. - IDKFA. - ??? - Абе направи го. - ОК - готово, давай последното. - Абе не ми трябва трето желание, пускай ме веднага в ада. Семейство Ротшилд претърпяли корабокрушение с яхтата си в Карибско море. Баронът и съпругата му доплували със сал до необитаем остров. Той седнал на пясъка и започнал да гледа в морето. - Какво чакаш, стар глупак, никой няма да ни намери тук, ще умрем от глад и жажда! Направи нещо, задник! - истерично изкрещя съпругата му. - Успокой се, скъпа. Слушай, какво ще ти кажа. Преди три години на 23 юли за Синагогата в САЩ дарих 500 хиляди долара. Една година по-късно, след една успешна сделка на борсата, отново реших да направя дарение и на същия ден, 23 юли, им преведох 700 хиляди долара. Миналата година, моите петролните запаси нарастаха рязко и както винаги, по традиция, на 23 юли изпратих 1 милион на синагогата... - И какво от това? - попитала жена му. - Ими това, скъпа моя, че днес е 22 юли и те ще направят всичко по силите си, за да ни намерят! Една блондинка отива на доктор. Тя казала: - Докторе, не знам какво ми има, но ми е зле. Докторът отвърнал: - Добре, дай да видим сега. Съблечете се. Блондинката се изчервила и казала: - Но, докторе, мене... ъм... малко ме е срам! - Не се безпокойте, ще загася ламапата. Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб. - По-любов! - отговорил му женски глас. Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст. С плътен и респективен глас пак пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас. С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - Че кой питаш.То тук друг няма.