..Дълго време(15 години) исках да направя впечатление на дъщеря си. Взимах й разни неща за подаръци от чужбина, когато тук още нямаше такива стоки. Тичах 100 метра за 10 секунди. Купувах й папая, манго, авокадо. Учех с нея английски в детската градина. Написах й книжка. Купих й компютър. Правех много неща, само за да се въхити от мен, но всичко приемаше, като съвсем обичайно нещо. И ето, че преди месец моята мечта се сбъдна. Дъщеря ми погледна през рамото ми и видя моя статус във форума и се въодушеви:
- О, тате, ти си МОДЕРАТОР?!
Иванчо имал съученик Пешо, който нямал уши. Иванчо постоянно го подигравал и Пешо се оплакал на директорката. Предупредили Иванчо никога да не споменава и дума за ушите на Пешо. На следващия ден Иванчо среща Пешо и го пита:
- Пешо ти добре ли си със зрението?
- Да.
- А след десет години добре ли ще бъдеш със зрението?
- Предполагам добре - отговорил му Пешо
- А след 50 години как ще бъдеш със зрението бе Пешо?
- Ами предполагам че, ще нося очила.
- Къде ще ги сложиш бе мойто момче, къде?