Отиват Хасан и Айше на танци.По едно време на Хасан му се дотанцувало и вика на Айше:
— Айше в`ъри тука да танцуваме, ма!
— Не мога Хасане, х`апсолютно съм уморена!
— Айше, в`ъри тука щти вкарам един ма!
— Е штом така любезно ма каниш!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...