Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."
Умрял един човек. Заедно с него умряло и кучето му. И ето, че душата на човека заедно с на кучето, стоят пред една врата с надпис:"Рай. Забранено влизането с кучета".
Не влязъл човекът през тази врата, а продължил нататък в неизвестността. Повървял и стигнал до друга врата. На нея няма надпис, само един старец седи встрани. Човекът се приближил до него и казал:
- Извинете, уважаеми...
- Свети Петър съм аз.
- А какво има зад тази врата?
- Раят е зад тази врата.
- А с кучето може ли?
- Разбира се.
- А на предишната врата тогава, какво имаше зад нея?
- Там е адът. До Раят стигат само тези, които не зарязват приятелите си.