Започнали да събират доброволци за войната в Косово.
Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра:
- Жив ли съм?
- Да жив сте - отговорила тя.
- А цял ли съм?
- Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме.
- Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място.
Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала:
- Да. Всичко си е на мястото.
- А пише ли нещо?
- Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад".
Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца.
След като дошъл на себе си, тя го попитала:
- Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад".
- За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".
Папата пристига за първи път на посещение в Париж. На гарата е посрещнат от тълпа журналисти, които го връхлитат и започват да му задават въпроси.
Един от тях се провиква:
- Какво е вашето отношение към парижките публични домове?
Папата си мисли: "Да кажа, че е положително, не ми позволява санът, ако кажа, че е отрицателно, ще си загубя аудиторията... Накрая измислил оригинален изход от положението. Направил учудена физиономия и пита:
- А, в Париж има ли публични домове?
На следващата сутрин топ новината във всички вестници е: "Първите думи на папата, пристигайки в Париж бяха - Има ли тук публични домове?"