Една вечер Марк отишъл в дома на свой приятел и позвънил на вратата.
- Тони тук ли е? - попитал той.
- Не - отвърнала жената на Тони, Вики, която излязла по халат за баня, - но скоро ще се прибере, ако искаш да го почакаш.
Марк седнал в дневната с Вики. След няколко минути той казал:
- Вики, винаги съм си мислил, че имаш страхотни гърди. Ще ти дам сто кинта, за да видя само едната.
Вики се смаяла, но за толкова пари си струвало. Тя разтворила халата си и показала едната си гърда на Марк. Той й дал стоте долара и казал:
- Ще ти дам още сто кинта, ако ми покажеш и другата.
Вики разтворила халата си още малко и му показала втората си гърда. Марк й дал стоте долара и казал:
- Съжалявам, повече не мога да чакам Тони. Трябва да си вървя.
Предай му, че съм се отбил.
Когато Тони се прибрал, Вики му казала:
- Приятелят ти Марк се отби вкъщи. Тони попитал:
- А остави ли двестате кинта, които ми дължеше?
Действието се разивива пред родилния дом на Шейново, а ситуацията била същата - един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си:
- Марияяяя! Излез да те цункааам!
- Таняааа! Покажи ми бебенцетооо!
- Дафинкеееее! На кого приличааа?
- Катяааа! Момче ли е или момичеее?
Изведнъж, сред всички тези щастливи мъже, се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал:
- Иванеееее! Иване бееее!
Всички замлъкнали и го загледали ужасени. Но човекът продължил да вика:
- Иванеее! Покажи се бе, Иванее!
Хората седяли като гръмнати, някои взели и да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял:
- Иванеее! Взел съм ти кафе, ела като оправиш горе керемидите!