Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 6°
В едно купе пътуват четирима юзери. Всеки от тях има по един билет. В съседното купе, пътуват четирима системни програмисти. Имат един билет за четиримата. Очаква се да премине контрола. Системните програмисти се скриват в тоалетната на вагона, контрольора проверява билетите на юзерите, стига до тоалетната, тропа, от там се подава една ръка с билет, контрольора го проверява и продължава. Същите две компании се връщат с влака. Този път четиримата юзери имат един билет за всички, а системните програмисти нямат нито един. Отново се очаква контрола. Юзерите, се скриват в тоалетната, системните програмисти тропат на вратата, един от юзерите подава билета, системните програмисти го взимат и се скриват в другата тоалетна. Минава контрольора… Извод: не всеки алгоритъм, разработен от системните програмисти, е подходящ за юзерите!
Програмисти 3,827 прегледа
Следващ →

Още вицове

На международен феминистки сбор се дискутира темата за разпределението на домакинската работа. Изправя се германката и казва: - Ние с Ханс като се оженихме му казах, че от утре той ще чисти вкъщи. Прибирам се от работа на първия ден - нищо не виждам, на втория ден- нищо не виждам, на третия - изчистил. Става французойката и казва: - Ние с Пиер като се оженихме му казах: От утре ти ще готвиш и ще чистиш! На първия ден нищо не виждам, на втория също, на третия ден - сготвено и изчистено. Изправя се Айшето и казва: - Ние с Хасан като се оженихме му казах: Ти ще готвиш и ще чистиш! Първият ден нищо не виждам, на втория ден нищо не виждам, На третия ден - лееекичко прогледнах с едното око. Мъж лови риба. По едно време плувката започва да играе. Рано е още, нека налапа хубаво мисли си мъжът. Плувката започва още по силно да играе. А така, нека да я глътне.. мисли си той. Плувката се скрива под водата. Въдицата се огъва като дъга. Мъжът засича рязко и започва да намотава конеца. След известно време изважда куката, а на нея виси само червеят, който започва да крещи: - Кво ти става, бе, да не си полудял? Що не вадиш въдицата, за малко да ме изядат рибите... Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк: - Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат! - Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви! - Така сме изморени един от друг, - казва бащата, - че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината. И затваря телефона. Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си: - Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО! И затваря телефона. Доволен Абрам се обръща към жена си: - Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами! Иванчо си спомня: - В училище се учех лошо, и директорът непрекъснато викаше майка ми. После си пооправих успеха, и се наложи мама и директорът да си търсят друго място за срещи. - Как е? - Направих първата крачка към развода. - ??!! - Ожених се!