Енорийският свещеник се съгласил да закара с колата си симпатична монахиня до метоха. Докато карал, човещина е, свещеникът, сменяйки скоростите положил ръка на бедрото на монахинята. Тя го погледнала и тихо прошепнала:
- Отче, спомнете си псалм 138!
- Простете слабостта ми, сестро
- отвърнал свещеникът.
Но при следващ удобен случай, той пак сложил ръката си на бедрото й. Монахинята пак прошепнала:
- Отче, спомнете си псалм 138! ! !
Свещеникът се извинил за втори път и повече не посмял да я докосне. Щом я оставил в метоха, побързал да отиде с параклиса, разлистил Светите книги и в изненада прочел псалм 138:
"Тръгни нагоре и ще намериш благоденствие".
Извод: Никога не предприемай каквото и да е, когато си зле информиран.
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара:
- Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе?
Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил:
- Такъв е живота, брато. Който може спира.