Гларусът Гошо тръгва на автостоп за морето.
Качва го открит камион превозващ празен кофчег.
Завалява силен дъжд и Гошо влиза в ковчега.
След малко камиона спира на двама махащи цигани.
- А ва бате,ши на качиш ли до Бургас.
- Качете се,отзад има още един.
Качват се.Пристигат в Бургас.Шофьора пита Гошо,къде са се
дянали циганите,след като не е спирал никъде,и е карал с 80.
Гошо разказва какво е чул.
- Мирко,ко ши кайш,да видим ли ко има вътре?
Някой пръстен,някой часовник.
- Страх май.
- Няма страшну ва,той умря вечи.
Гошо обяснява:
- Аз само надигнах капака на ковчега,седнах и за секунда
видях двама да се надпреварват,кой да скочи пръв.
Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква:
- Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм.
- Как тъй късоглед, бе?
- Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената.
- Виждам го. Е? - попитал лекарят.
- Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.