Киркор отива на гости на Гарабет в съседния град. Цяла вечер яли и пили. Станало време да си лягат. През ноща Киркор се събудил, защото му се пикаело много. В бързината не успял да намери тоалетната, затова си свършил работата в една тенджера. На сутринта си тръгнал преди домакините да са станали.
След време на Киркор отново му се наложило да отиде до съседния град. На всеки ъгъл се оглеждал да не срещне Гарабед. Но колкото и да се опитвал, не можал да избегне срещата. Започнал Киркор да се обяснява. Гарабет обаче рекъл:
- Не се притеснявай. Жената нищо не разбра. Аз и казвах, че яденето мирише, обаче тя ми се разсърди, че не съм и харесвал манджите.
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче…
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.