Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Качват се в самолет черни и бели. Развалила се климатичната инсталация и белите ревнали:
- Ууу, миришете та не се траете!
- Ама това е расизъм вие сте нетолерантни!
... И започнал боя. Пилотът се видял в чудо. Какво да прави, кацнал принудително и изкомандвал всички да излязат вън. В противен случай - тука ще се мре.
- Не ви ли е срам бе! В кой век живеете! Няма черни, няма бели. В моя самолет всички са един цвят!
- Е какъв ще да е тоя цвят? - попитали пътниците.
- Няма значение какъв е... син да кажем.
- Ами добре - съгласили се пътниците.
- Дойде ли ви ъкъла в главата! Айде качвайте се обратно и само някой да е гъкнал!
На входа обаче станало задръстване.
- Я, господа - разпоредил се пилотът, - малко организация де! Я, светлосините напред, тъмносините - след тях!