Киркор и Гарабет заминали на фронтовата линия. В едно от последвалите сражения Гарабет бил прострелян и издъхнал в ръцете на другаря си по оръжие и приятел от детинство. Взводният извикал Киркор и му издал бойна заповед да съобщи на съпругата на издъхналия в бой за кончината му. Имало и условие - Киркор трябвало да съобщи вестта по най-тактичния съществуващ начин. В изпълнение на служебния си дълг Киркор се явил пред входната врата и зазвънял "като на пожар". Вратата се отворила и срещу му се появила нищонеподозиращата съпруга на Гарабет. Киркор изстрелял като "откос":
- Добър ден! Вие ли сте Ребека - вдовица!?
С треперещ глас жената отвърнала:
- Аз съм Ребека, но не съм вдовица. - Киркор свил юмрук, изпънал палец и заядливо казал:
- А на бас, де!
Село горе в планината. Телефон. Кметски наместник. Звъни телефонът:
- Ало, при вас днес ще дойде Бойко Борисов да пререже лентата на паметник, който ще ви построим по европейски проект през 2020 г.
Наместникът вика разсилния:
- Тичай бързо на площада и гръмни с пушката да уведомиш населението!
Тича разсилния, вдига пушката: Тряяяс! Показва се една баба:
- Какво бре? Да не е дошъл хляба?
- Не, бабо, ще идва Бойко Борисов да открива паметник!
Бабата се връцва и влиза в къщата. Стои сам разсилният, почесва се. Вдига пак пушката: Тряяяс! Показва се същата баба:
- Какво бре? Да не е дошъл хляба?
- Не, бабо, ще идва Бойко Бор...
- Амчи, не можа ли да го уцелиш от първия път, ами му гърмиш два пъти?