Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излязла една млада монахиня:
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
- Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия...
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
- Господи, не ме бутай, аз сама ще вляза.
Мъж отишъл при любовницата си, заиграли се, станало късно. Взел да се притеснява:
— Какво да излъжа жената, дали ще повярва?
— Вземи този молив и го сложи зад ухото си! Като те пита жена ти къде си бил,кажи „бях при една мацка“ – посъветвала го любовницата.
Прибрал се мъжа в къщи.
— Къде ходиш до сега бе, хаймана? – посрещнала го жена му.
— Бях при една мацка – отговорил, както го научила любовницата.
— Кого ще лъжеш бе, пак си ходил да играеш белот, я молива още е на ухото ти…