Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста:
- Стой!
Тя спира.
- Лягай!
Легнала.
- Пълзи!
Запълзяла.
И изведнъж чува до ухото си съчувствен глас:
- Госпожо, да не ви е лошо? Аз тука обучавам куче и ви гледам пълзите...
Майка говори с дъщеря си:
— Как се развиват нещата с приятеля ти?
— Ами имаме разни дребни спорове… Аз искам на сватбата да съм с бяла рокля, а той не иска да се женим.