Их бин българче унд крефте
мутер мен ме е родила,
с готини блага гешефте
мойта хаймат ми е мила.
Их бин българче унд либе
мойте долари зелени,
и на Вуте да го тресна
първа фройде е за мене.
Их бин българче, ин фрайер
щад насран си аз живея,
българското в мен играе,
щом файда ме залюлее.
Их бин българче унд ваксна
в царски дни и Ново време,
зон на чалга съм прекрасна,
тохтер съм на гадно племе.
Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал.
До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари… барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал:
— Абе к’ъв cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ‘сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж…
— Офф – въздъхнал човекът – наскоро хванах златната рибка.
Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил:
— И к’во си поръча?
— Ами не виждаш ли – дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно…