Излизайки в пенсия, стар професор се прощава със студентите си:
- Млади хора, трябва да ви призная, че половината от това, което ви преподавах, са празни неща, в които самият аз не съм вярвал никога! За съжаление, забравил съм коя половина...
Двама непознати пътуват в едно купе във влака. Единият – мълчалив, стои си, гледа през прозореца и няма желание да си говори. Другият – приказлив, много му се иска да си говорят, обаче няма как да разчупи леда. По едно време се прокашля и казва:
— А-хъм… Казвам се Иванов. А вие?
— А аз не. – казва мълчаливецът и продължава да си гледа през прозореца.