Петък, 21 август 2026
|
Асеновград
21°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Срещат се двама приятели: - Е, как е брака? - Отврат: да пуша вкъщи не може, нито пък капка алкохол, да отида на биричка с приятели изключено... - Хм, да ти се доплаче направо. - И да плача ми е забранено.
Прочети още подобни вицове
25.03.2020
16.03.2020
13.03.2020
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Ученически
- Мъжо, говорих с класната на нашия син. - Какво каза тя? - Дисциплината му била образцова. - Шегуваш се? - Кротко си... изтрезнявал на задния чин.
Ученически
04.10.2017
8,435 прегледа
Следващ →
Още вицове
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. - Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. - Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: - А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем... - Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: - Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! - Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му....
- Нали не си забравил, че ми дължиш 50 лева? - Извинявай, още не съм...Дай ми време, и непременно ще забравя!
Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...
Една жена при психиатъра: - Докторе, притеснява ме моя син. По цял ден строи замъци от пясък и си мисли, че са истински. - Няма нищо притеснително. Нормално поведение е за дете. - И все пак не ми харесва, на жена му също...
Искам да благодаря на БПЦ и специално на целия синод. За неопровержимите доказателства, че Бог няма.