Двама канибали, баща и син, били избрани от племето да отидат на лов за храна. Те навлезли навътре в джунглата и се притаили край една пътека. След малко по нея се задал дребен възрастен мъж.
- Виж, тате, някой идва - обадил се синът.
- Не става - отсякъл бащата. - От този няма да се нахранят и кучетата. Ще почакаме още малко.
След половин час се задал ужасно дебел човек.
- Виж, тате, този наистина ще стигне за всички - казал синът.
- Не става – отсякъл пак бащата. - Този е толкова тлъст, че всички ще умрем от сърдечен удар. Ще почакаме още малко.
След един час край тях минала страшно красива жена.
- Е за тази нищо не можеш да кажеш - обадил се синът. - Дай да я изядем.
- Не - поклатил глава бащата. - Няма да я изядем.
- Защо? - попитал учудено синът.
- Ще я вземем с нас жива и ще изядем майка ти!
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.