Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си.
Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка.
Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо.
Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило:
- Тате, тате моля те направи го пак!
- Татко, викат те на малка родителска среща.
- Как тъй малка бе?
- Аз, ти и директора.
- Защо?
- Подпалих кабинета по химия.
След няколко дни.
- Татко, пак те викат.
- Защо?
- Взривих кабинета по физика.
След още няколко дни.
- Татко, пак те викат.
- E, тоя път няма да отида.
- Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.