На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали:
— Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим.
— Добре. Става!
Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите.
— Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
— Слон!
— Не позна! – и й се изредили всички.
— Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
— Слон!
— Пак не позна! – и пак минали всички.
Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули:
— Моля те, кажи калинка!
— Слон!
Стои Mечо на ръба на една пропаст и вика:
- Прасчооо, Прасчооо...
Минава Mагаренцето Йори, вижда Мечо и го пита:
- Мечо, защо викаш така.
Мечо продължил да си вика, без да обръща внимание на магаренцето. Йори отново попитал:
- Мечо кажи ми защо викаш, иначе ще те набия.
Мечо отново не обърнал внимание на Йори и продължил да вика, стоейки на ръба на пропастта.
Йори се ядосал, засилил се с всичка сила към Мечо, за да го блъсне. Мечо обаче се отместил и Йори паднал в пропастта. Мечо започнал отново да вика:
- Магаренцееее, Магаренцеее...