Една вечер осемнайсетгодишно момче развълнувано се прибрало вкъщи и съобщило:
- Ние с Джейни ще се женим.
Баща му увесил нос. Той отвел сина си настрани и му казал:
- Съжалявам, сине, не може да се ожениш за Джейни. Когато се ожених за майка ти, много хойках. Разбираш ли, Джейни ти е половин сестра.
Момчето било смазано и му трябвали шест месеца, за да започне пак да излиза с момичета. След година обаче се прибрало вкъщи с нова изненада.
- С Кристи ще се женим.
Баща му пак увесил нос. Той отвел момчето настрани и му обяснил:
- Съжалявам, сине, не може да се ожениш за Кристи. И тя ти е половин сестра.
Момчето избягало в стаята си, обляно в сълзи. По-късно майка му отишла да го утеши.
- Татко е вършил много лоши неща - изхлипало момчето.
- Все ми казва, че не мога да се оженя за момичето, което обичам.
- А, не му обръщай внимание - отвърнала тя.
- Той не ти е истински баща.
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете ...
- А мислиш ли, че шарана помни нещо?