Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 11°
Само когато отпиеш от реката на тишината, ще запееш истински. Само когато си стигнал до върха на планината, ще започнеш да се изкачваш истински. И само когато земята прибере краката ти, ще започнеш да танцуваш истински!
Бисери 3,712 прегледа
Следващ →

Още вицове

Какво мразят най-много циганите? Wireless! Вървят си две девойки с къси поли по главната на Сливен, жега, народ, ужас... По едно време едната вика на другата: - Дай, да си свалим гащите, че да ни е по хладно. - Ти да не си луда, сега ще духне някой вятър, ще ни се видят дупетата... Съгласила се другата и продължават да си вървят двете. След малко първата пак: - Хайде ма , дай да си събуем гащите да ни е по хладно, че пот ми тече по краката. - Ама, ти луда ли си, ако духне някой вятър ще ни се видят путетата... Продължават да вървят и след малко виждат една жена на възраст, запретнала полата на кръста, без гащи и яде диня. Решили да я питат дали и е по хладно така... - Извинявайте тука с моята дружка, спорим дали ще ни е по хладно без гащи, видяхме, че вие сте без и за това ви питаме.... - Абе, не знам дали ми е по хладно, ама поне мухите не ми кацат по динята..... Решили няколко от по-известните учени в Рая да поиграят на криеница. Скрил си очите Айнщайн и започнал да брои до 100. Всички се разбягали, с изключение на Нютон, който просто нарисувал един квадрат със страна един метър и застанал вътре. Когато Айнщайн си отворил очите, видял Нютон да стои срещу себе си. - Нютон е вън, Нютон е вън от играта! - извикал щастливо Айнщайн. Нютон отрекъл, като казал, че всъщност той не е Нютон! Насъбрали се всички наоколо да го вразумят, но той продължил да настоява, че не е Нютон. - Е как така? - попитали всички. Нютон обяснил: - Застанал съм на квадрат със страна един метър, т.е. аз стоя върху един квадратен метър, следователно аз всъщност не съм Нютон, а съм Паскал - един нютон на квадратен метър на практика е равен на един паскал. Следователно аз съм Паскал - Паскал напуска играта! На плажа плаче детенце. Иванчо пита татко си: - Тате, това момче не е ли германче? - Да, татьовото. - А защо, тогава, плаче на български? - Ако не си ядещ кашата, ще повикам Баба Яга! - Мамо, нали не мислиш, че тя ще я яде?