Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Обикновено за това не се говори в приказките, но Червената шапчица всъщност ходила по два пъти на ден при баба си.
Първия път - да й занесе баница, а втория - да отнесе празните бутилки.