Млада булка решава да изненада съпруга си, който е в командировка и купува гардероб за новата им спалня.
Донасят го, сглобяват го-всичко точно.
Тъй като живеели в близост до жп релси, при всяко преминаване на влака, гардеробът започвал да трака.
Възмутена, жената се обажда във фирмата и моли някой да дойде да го оправи.
Идва майстора, оглежда гардероба - нищо.
- Ще вляза вътре, за да мога да разбера откъде идва проблема, докато минава влак.
Не щеш ли, в този момент се прибира младоженеца... Вижда гардероба и веднага се усъмнил. Отваря и какво да види - непознат стои вътре.
- Какво правиш тук, бе?!?
- Ако ти кажа, че чакам влака, няма да ми повярваш...
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.