Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 10°

Комунистически

Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие. Стопанското, Партийното, Комсомолското и Профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина. В резултат на акцията били арестувани трима работници: Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време - обвинили го в шпионаж и диверсия. Вторият арестуван закъснял с 10 минути - обвинили го в опит да саботира производствения процес. Третият арестуван спазил на секундата работното време - заподозрели го, че притежава западен часовник.
Оценка 5 от 1 гласа
След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: - БКП! Големеца отвърнал на поздрава: - ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: - БКП - това е "Бягай крий парите", а ДКМС - "дреме ми на капата, мойте са скрити".
Оценка 3.7 от 3 гласа
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: - Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". - Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? - После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия. - Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? - Ами после рязах. До 1958 година…
Оценка 0 от 0 гласа
По време на студената война американците се готвят да изпитват нова балистична ракета. Развръщат установката на тайно място в гората, подготвят се за старт. На близкото дърво стоят две гарги и си говорят: - Ще излети. - Няма да излети. - Ще излети бе! - Няма да излети. Изстрелват я, ракетата се издига на стотина метра във въздуха и се взривява. Едната гарга казва: - Ей, вярно бе, не излетя. Другата застава мирно и козирува: - Служа на Съветския Съюз!
Оценка 5 от 2 гласа
Политически виц от комунистическо време: Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат. Единия отива оттатък и вика: - Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва? - Айде бе, не може да бъде. - Ей сега ще ви покажа. Навежда е към контакта и вика: - Две чайчета в тази стая, моля. Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва. На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. На излизане портиера им казва: - Ей, на майора много му хареса тоя номер с контакта.
Оценка 5 от 3 гласа
Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: - На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.
Оценка 1 от 5 гласа
Тайните служби на вражеска империалистическа сила решават да направят покушение срещу Тодор Живков. Пращат убиец - не се връща. Пращат втори - и той. Пращат най-добрия си човек. Връща се целия насинен, изподран, едва ходи - не изпълнил задачата. - Какво стана? - питат го. - Ами какво… Карах по плана - отивам на една манифестация, смесвам се с тълпата. Приближаваме се до него, аз вадя пищова… и като скочиха върху мене всичките хора от тълпата, като взеха да ме дърпат и да ме бутат… - ??? - … и всичките викат "дай на мене, дай на мене!"
Оценка 0 от 2 гласа
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: - Политически е правилно, но исторически - неправилно! Не може. Носят му нов проект - стои Сталин и чете томче на Пушкин. - Исторически е правилно, но политически - неправилно! Не може. Носят му трети проект - стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. - Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Оценка 5 от 3 гласа
Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея: - Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил? - Им-м-м-ма! И не един, а два даже! - Как два? - Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…
Оценка 5 от 2 гласа
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: - И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Оценка 5 от 1 гласа
Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала: - Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи? - Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия. Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет. - Бре! - рекла си тя - Американците идват! И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила: - Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!
Оценка 0 от 0 гласа
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: - Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? - Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
Оценка 0 от 1 гласа