Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 5°

Любими Герои

В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос: - Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни? -Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те...
Оценка 5 от 1 гласа
Бай Ганьо отворил бирария насред пустинята Сахара. Седи си той и вика: - Студена бира, моля! Хайде на бирата! Минал един американец, погледнал го и викнал: - Бегай, бе, мираж! След малко минал арабин, погледнал го и му казал: - Бегай, бе, мираж! По едно време се задал един германец, умиращ за чаша ледена бира. Застанал пред бай Ганьо и му вика: -Добре че те видях! Давай бързо една ледена! Нашенецът го погледнал и му вика: - Бегай, бе, мираж!
Оценка 0 от 0 гласа
Мъж лови риба. По едно време плувката започва да играе. “Рано е още, нека налапа хубаво” – мисли си мъжът. Плувката започва още по силно да играе. “А така, нека да я глътне..” мисли си той. Плувката се скрива под водата. Въдицата се огъва като дъга. Мъжът засича рязко и започва да намотава конеца. След известно време изважда куката, а на нея виси само червеят, който започва да крещи: - Кво ти става, бе, да не си полудял? Що не вадиш въдицата, за малко да ме изядат рибите...
Оценка 5 от 1 гласа