Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал: - Иииий, Чапай откраднали са дините!

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: - Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! - А, не, ти ще си седми. - Как така седми? - Ами шестима вече изгонихме.

Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. - Василий Иванич, докараха \"Филип Морис\". - Сега съм зает. Просто го разстреляйте! - отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.

Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: \"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка\" На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, и на нея нова бележка: \"Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай\"

Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… - Откъде толкова пари, Василий Иванович?! - Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…

Петка се жали на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. - Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? - А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

Чапай и Петка си купуват папагал. Дават му да пие бензин. Папагалът лети бурно няколко минути, после пада и умира. Петка пита: - Какво му стана? - Свърши му бензина, глупако!

Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: - Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: - Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?

Чапай и Петка бягали от белите.По едно време видяли кладенец и решили да скочат в него за да се скрият и от вътре се чуло: Чапай: - Петка.... Петка: - Млъкни, че ще ни хванат! Чапай: - Петка, на какво мирише кръвта? Петка: - Абе, сега ли намери да ме питаш такива глупости? И така минало време и Чапай все питал Петка на какво мирише кръвта..... На края Петка се ядосъл и казал на Чапай: - НА ЛАЙНА МИРИШЕ! Петка: - Боже мой знаех си, че са ме ранили...

Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: - Къде ли са? Може би в гората… - …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца. - А може би са в къщата… - …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца. - А може би са на полето? - …а може би са на полето, на полето… - А може и да са в кладенеца… - …а може би са на полето, на полето…

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. - А стига бе! - казва му Чапаев - как ги уби?! - Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово. - Виж какво Петка - разярил се Чапаев - ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

Чапай и Петка отишли на реката. - Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. - Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: - Като дойдат белите, ще ми свирнеш! - Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: - Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: - Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…

Петка на Чапай: - Василий Иванович, там по снега са написани мръсни думи за вас. - Разследвай, Петка, и доложи. След малко Петка се връща: - Разследвах, Василий Иванович - пикнята е на Фурмов, но почерка е на Анка.

Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: - Не издържам, ще се пусна! - Трай, бе! Ще ни видят! - Е, дай поне конят да пусна!

Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: - Петка, гледай, два мотора - ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: - Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

Петка тича запъхтян при Чапаев: - Василий Иванич, Анка настъпи мина! - Знам - спокойно казва Чапаев. - Ама откъде знаеш? - Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля. - Недей, - отговаря Чапаев - тя е нашето бактериологично оръжие.

В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: - Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: - Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: - Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: - Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!