Четвъртък, 27 август 2026 | Асеновград 20°

Всички категории

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: — Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…
Оценка 0 от 0 гласа
Полицай спира циганин с каруца на път на който е забранено да се излиза с каруци… — Слизай, сега ще се глобяваме! — Как бе старши, само за 50 метра съм и после отбивам. — Слизай кат’ти казвам. — Аве старши, дай да видим, нещо да измислим… ей тука в каруцата квот’си намериш – твое е! Само ме пусни. Без да се налага дълго убеждаване полицая се разравя из каруцата и след малко вади буркан с бяла течност в него. — Какво е това? — Мляко от кокос. Не е туй за тебе… ами, я ти друго си потърси. — Ха, таман съм жаден. Давай го тука и бегай. — Абе… — Бегай!!! — Ама, старши… — БЕГАЙ! Отваря буркана и почва да гълта жадно. Циганина: — Дий, Кокосееееее, дий!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Мъж пътувал с колата си и взел на стоп мацка. Ха тука да отбие, ха там да отбие, мацката не ще. Стигнали до разклона на пътя и мацката ще слиза. — Е, поне една целувка няма ли за благодарност? – попитал шофьора. Мацката подала глава през прозореца на колата за целувка, шофьора вдигнал стъклото, минал зад нея и … Заминала си мацката по пътя, но наблизо един дядо си пасял козичките и видял всичко. — Колко струва тая кола, бре момче? – попитал. — Ааа, дядо, толкоз пари нямаш ти. — Абе за кола пари може да нямам, ама поне една врата ще си купя…
Оценка 0 от 0 гласа
- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х*й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „А на х*я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката по география за чий х*й е дошла? — Аз попитах същото!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)