Неделя, 30 август 2026 | Асеновград Слънчево 32°

Всички категории

Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.
Оценка 0 от 0 гласа
Из дневника на извънземен: Ден 45. Дойдоха някакви американци, за 4 часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни с хамбургери. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги. Ден 81. Сега пък японци някакви нанотехнологии и са два часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни със суши. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги. Ден 153. Долетяха българи. С помощта на лост и някаква майка (ама много пъти) за две минути разбиха вратата. Всички ядохме шамари (че не сме отворили). Не беше вкусно, но имаше за всички.
Оценка 3 от 1 гласа
Учен заминава на експедиция в дълбоката джунгла. Преди да тръгне чел ужасяващи разкази за местните племена и войнственият им характер, затова си накупил всякакви оръжия и наел правоспособен водач. Една вечер двамата седят пред огъня. Изведнъж от джунглата се чуват удари на там-там. Водачът казва: - Не ми харесват тия звуци. Ученият веднага вади оръжията, проверява ги, нарежда ги около себе си. Ударите по там-тамът приближвата към тях. Водачът казва: - Мдааа, хич не ми харесва тази музика. Ученият хваща пушката, заляга и започва да се оглежда. Ударите вече се чуват съвсем близо до тях. Водачът се обажда: - Много, много кофти бие този там-там. Преди да припадне от страх ученият, все пак успява да попита: - Кое му е кофтито? - Фалшиво свири, бе.... - отговаря водачът.
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)