Събота, 5 септември 2026 | Асеновград 17°

Всички категории

Аврам среща стария си приятел Моше и му казва: - Моше, искаш ли да купиш от мен на половин цена голяма партида панталони - последен писък на модата? Чувайки "половин цена" и "последен писък на модата", Моше купува партидата без да се замисли, но след известно време забелязва, че всички панталони са само с един крачол. Пухтейки от възмущение, той притичва при Аврам и крещи: - Какво си ми продал? Невъзможно е да се обуят! - Моше, не забравяй, че ти ги продадох на половин цена! - Ах, да, действително. След няколко дни Моше среща Изи и със същия номер му продава цялата партида. После Изи я продава на Срули, Срули на Соломон, Соломон на Марк и т.н. Така панталоните в течение на две години преминават от един евреин в друг, докато един от тях - Яков - не решил да провери стоката преди да даде парите. Откривайки номера, Яков се възмущава: - Самуил, какво ми предлагаш? Не стават за продажба! - Как да не стават? За две години целият квартал забогатя от тях!
Оценка 5 от 3 гласа
При адвоката идва някакъв и започва: - Аз имам малка месарничка. Вчера в нея влезе едно куче и отмъкна цяло агнешко бутче, за около тридесет лева! Какво да правя? - А знаете ли чие е кучето? - Да, знам. - В такъв случай всичко е много лесно. Само трябва да дадете собственика му под съд и той ще ви заплати щетите! - Ама това беше вашето куче! - Моето? Да, разбирам... За колко, казвате, беше месото? - За около тридесет лева. - Е, моят хонорар е петдесет. Можете да доплатите двайсет и всичко ще е наред!
Оценка 4.5 от 2 гласа
Блондинка постъпва на работа като секретарка. Шефът на фирмата я предупреждава: - Да знаеш, тук не работят други блондинки, защото допускат много грешки. Вземам те на изпитателен срок и мога да те уволня по всяко време… Започва блондинката работа. Още първия ден шефът и нарежда да напише едно писмо. Сяда тя, мъчи се, пише, трие и след няколко часа носи готовото писмо. Шефът го поглежда, хваща се за главата, почервенява целият и крясва: - Взимай си нещата и да те няма! Блондинката: - Ама защо? Къде ми е грешката? Шефът: - В ДНК - то, моето момиче…
Оценка 0 от 0 гласа