Блондинки си говорят любовниците, едната: — Знаеш ли, моят е станал направо непоносим. Ако така продължава ще му изневеря.. с моя собствен мъж.

Дядо Коледа отишъл при Снежанка и я запитал: — Искаш ли да те науча да казваш хо-хо-хо в обратен ред?

Попаднали французина, англичанина и българина на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал: — Ясно е, че ще ви сготвиме, но ви давам един шанс да се спасите: ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем. Минала седмицата, излиза французина, влачи празна торба и кучето припка след него. — Изяде ли кучето месото? – питат го. — Изяде го. — Е, говори ли кучето френски? — Емиии… , не. Хоп – в казана. Излиза англичанина, влачи празна торба, кучето върви отзад. — Изяде ли кучето месото? – питат го. — Изяде го. — Е, говори ли кучето английски? — Емиии… , не. Хайде и той в казана. Излиза българина, влачи празна торба, кучето се тътри след него. — Изяде ли кучето месото? – питат и него. — Изяде го. А отзад кучето: — Лъже, неговата майка!

Една блондинка изкарва колата си от паркинг. Първо удря колата пред нея, после тази зад нея. Идва полицай и иска книжката й. Тя му отговаря: — Я не ставайте смешен, че кой ще ми даде книжка?

Блондинка пита: — Извинете, а какво означава „I don`t know“? — Не знам! — Странно, който и да попитам не знае!

Две мутри си приказват: — Как е с новата ти нмлада жена? — Засега добре. — Защо „засега“? — Засега имам пари.

След семеен скандал. Мъжът: — Защо ми пращаш празни СМС-и? Жената: — Защото не ти говоря!

- Защо те наричат човека-паяк? — Веднъж не видях една муха в бирата ми…

- Никога няма да се оженя за теб! Ти си такъв скръндза! Вземи си пръстена! — А кутийката???

- Бабо, защо са ти толкова големи очите? — За да виждам по-добре, внучко. — Бабо, а защо са ти толкова големи ушите? — За да чувам по-добре, внучко. — Бабо, а защо ти е толкова голям носът. — Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми…

Четирима мъже носят трабант. Среща ги някакъв човек и ги пита: — За какво носите трабанта? Да не би да се е счупило нещо или нямате бензин? — Не, просто бързаме…

- Скъпи, не ми се ходи на гости на роднините ти! — И на мен. Но представи си, как ще се зарадват ако не отидем. — Добре. Отиваме.

Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата: — Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди? — Не, татко!

Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го: — Вълчо, що си такъв, бе? А той: — Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам. -Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…

Един мъж отива на лекар и му показва езика се – черен като катран. — Какво е станало? – пита лекарят. — Разлях си водката на асвалта…

Пристигнал папата на посещение в София и се качил на едно такси за да разгледа забележителностите. Не след дълго решил и той да покара малко таксито, сменили се те с шофьора и продължили обиколката. По едно време ги спира полиция. Полицаят поискал документите, папата му отговаря: — Ти не ме ли познаваш? Аз нямам, паспорт ето диадемата и жезъла. Погледал го полицаят, помислил дълго, пък решил да се обади на своя шеф. — Шефе, да знаеш кой спрях? — Кой си спрял, да не си спрял някой депутат? — Не бе шефе, много по-голям от него. — Да не е министър-председателя или президента? — Не, още по високо ниво. — Бе ти да не си спрял Дядо Господ? — Ми сигурно ще е той след като папата го вози.

Тича Мечо Пух при Прасчо и вика: — Бързо, дай ми пушката! Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко: — Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват! Прасчо учуден пита: — Приказват!? И какво приказват? — Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!

Съдят Александър Томов: — Подсъдими, признавате ли своята вина, че сте измамили и сте присвоили един милион лева? — Признавам, но искам да се вземе под внимание за смечкачващи вината обстоятелство. — И какво е това обстоятелство? — Беше първи април.

- Защо се разведе с мъжа си? — Отнасяше се с мен като с куче. — В какъв смисъл? — Искаше да съм му вярна.

Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката. — У дома ли е татко ти? – пита мъжки глас. — Много ми е тежко да кажа това, но го няма. — А, защо ти е тежко? — Защото страшно мразя да лъжа!