Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Предимно облачно 6°
Отиват индианците при шамана и го питат: -Тежка ли ще е зимата да знаем колко дърва да събираме? -Кучетата ще умират от студ-отговорим им шамана След един месец. -Да събираме ли още дърва? -Събирайте вълците ще умират от студ След още един месец -Още да събираме ли? -Още,още мечките ще умират от студ Но на шамана му станало гузно дали не е подвел хората си и решил да отиде на върха където имало метеорологична станция и да попита бледоликите къква ще е зимата .На портала видял един техник качен на стъб и го попитал: -Момче тази зима дали ще е студена -Голям студ дядо мечките ще умират от студ Шамана доволен се обърнал да си ходи ,но се извърнал и попитал -А бе вие по тези жици ли познавате? -Заеби ги жиците, гледай индианците колко дърва събират
Разни 3,361 прегледа
Следващ →

Още вицове

Болен на смъртно легло. До него стои лекуващият лекар. Болният с последни сили проговаря: - Докторе, знам че текат последните ми минути. Кажи ми, моля те, колко още ще живее жена ми? - Така като я гледам, още най-малко 20 год. - Слава богу! Ще имам поне 20 год. спокойствие на оня свят! - Прочетохте ли стиховете ми? - пита млад поет редактора. - Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! - О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? - Онова, за телевизора. Двама студенти в техничесия университет си говорят: - Какво ще правим? - Дай ще хвърляме монета: ези - ще купим бира, тура- водка, а ако остане във въздуха - ще учим... Хвърлили монетата и... тя останала във въздуха! - Мамицата им, горе физиците пак си правят опити..... На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса. В заведение, сервитьорът се приближава към клиент: - Кафе или чай? - Кафе. - Не познахте. Всъщност е чай.