Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?"
На един мъж детето му било сляпо. Отишал на врачка и тя му казала:
- Детето ще пргледне тая вечер, но и бащата ще умре.
Човека кво да прави - отишал в крачмата уж да умре без болка, пукал, пукал две ботилки изпукал, не го хваща... Излязал от кръчмата и почнал да се хвърля на улицата пред колите да си отиде по бързо, но нито една кола не го блъснала. Прибира се човека... звъни на вратата, жена му отваря запъхтяна и му вика:
- Аре бе, комшията умря, детето прогледна, тебе още та няма!