Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.
Българин, руснак, англичанин и китаец са на разходка в планината.
- Ехо, обичам те! - виква българинът
- Обичам ...обичам ...обичам... - отговаря ехото.
- Я тебя люблю! - провиква се руснакът.
Ехото:
- Я тебя люблю... люблю... люблю...
Англичанинът също се пробва:
- І love you!
- I love you... you... you... - отвръща ехото.
Ред е на китаеца:
- 我 爱 你! Wǒ ài nǐ !
- К’во-о-о-о? - смайва се ехото.