Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
— Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
— Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…
Двама са в командировка и са в една стая. На последната вечер имало много къркане. На сутринта единия:
- Един на нула!
- Какво един на нула?
- Снощи като се напи - ти заспа, а аз те опънах…
След време пак заминали в командировка. Последния ден, подобно на предишния път, но другия:
- Един на един!
- Какво един на един?
- Ми снощи ти след като се напи, заспа като пън и аз те опънах и сега сме един на един…
- Абе идиот, аз предишния път само се пошегувах!!!
- Ами тогава: един на нула!