На един селянин му остарял бика за разплод и вече никаква работа не вършел. Селянинът се принудил да си купи един млад бик. Отишъл на пазара, избрал си един и го купил. Закарал го той в обора и оня още от вратата подхванал кравите.
В единият ъгъл на обора стои стария бик и рие земята, гледа кръвнишки, замахва с рогата да го мушка, пяна му тече от устата, обаче не напада.
- Кво бе? Ще се биеме ли? - пита новият бик.
- А, не бе. Ей така само, за всеки случай, да не си помислиш, че съм крава! - отговорил стария.
Как поетично биха се изразили към любимата си влюбените:
- ФИЛОСОФ -
Влюбени сме, ето,
в завихреното време еманираме.
В душата си, където
не ще нивга ентропираме.
- ПОЛИТИК (хората с много тикове) -
Прекрасна коалиция сформираме,
живота си надясно дирижираме.
Ти си ми хазна безкрайна,
пълна със скъкровища, омайна.
- СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР -
Колко бях без теб самотен,
като прост, безличен бот,
но веч не ще съм болен,
щом в живота си ми F-Prot!
- СЕЛСКОСТОПАНСКИ ТРАКТОРИСТ -
Ти си най-сладката бобонка,
за душата си ми ти масльонка.
Нека Бог те пази, амин!
Бъди все тъй моят снегорин!