Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Предимно облачно 6°
Пътуват Поручк Ржевски, Наташа Ростова и Пиер Безухов в карета от Москва за Санкт Петербург. Наташа говори на Пиер: - Ах, струва ми се, че с единия крак съм още в Москва, а с другия вече съм в Санкт Петербург. Пиер се опитва да остроумничи и казва: - Ех, как бих искал сега да съм някъде между Москва и Санкт Петербург, например - в Бологое. В този момент задрямвалият поручик Ржевски се събужда и се намесва: - Господа, бил съм в Бологое, да знаете, дупка страшна е.
Семейни 4,502 прегледа
Следващ →

Още вицове

Телефонът вкъщи звъни. Съпругът вдига. - Ало... Да, мамо!... Да отново се скарахме!... Да, спомням си като ми каза, че тя е кучка и че не трябваше да се женя за нея!... Ти беше права, както винаги!... Разбира се, че съжалявам, че не те послушах!... Опитах го това, но и то не подейства... Искаш ли да поговориш с нея? Един момент... Тогава съпругът извикал жена си: - Скъпааа, хайде, моля те! Майка те вика! Прибирам се у дома, на масата бележка: "Скъпи! Спешно отивам за седмица на гости при мама". Бързичко изтичах да поканя съседката на кафенце с коняк. И после се сетих, че днес е първи април. Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея. Ние сме тук и сега. Отвъд това, цялото човешко познание е фантасмагория. Неприлично - това е нещо много лично.