Неделя, 22 ноември 2026
|
Асеновград
6°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Всичко, което човек казва не от личен опит, не заслужава доверие. Ако ще даже мен да ме цитира.(Сократ)
Прочети още подобни вицове
12.10.2026
12.10.2026
07.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Семейни
Любовна среща. Тя: - Обичам те. Той: - Какво съвпадение! И аз! И аз се обичам.
Семейни
03.10.2017
4,010 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Разговор между приятелки: - Според теб Иван обича ли ме? - Разбира се, защо пък точно теб да не обича?
Срещат се двама приятели, а единият е целият изподран и превързан. - Какво се е случило с теб? - Остави, сбих се заради едно маце. - С кого се би, бе? - Ами с кого, с жена ми.
Разговор между двама ученици: - И ти ли ходиш на училище? - Ами, ходя! Возят ме с кола.
Свикнал съм искрено да давам по мъничко от своето сърце, но често лошо го раздавам и после ги събирам по зрънце. Не ми тежи от тази теорема, че всеки гледа обич да краде, но ми тежи,ч е всеки алчно взема и нищичко не ще и да даде...
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.