Срещат се двама набори на по 85г. служели казармата заедно и единият казва:
- А, бе, Пешооо ... спомняш ли си, че навремето, когато карахме казармата ни слагаха бром в храната (слага се, за да не стават пишките на войниците толкова често)?
А другият:
- Ама това не е вярно ... слага ли ни бром в храната ... как пък не ?
- Вярно е , бе ... как да не е вярно ... почна да ме хваща вече ...
Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах!
Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам.
А той ме гледа още по-рошаво и ми вика:
- Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото!