Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°
Само неща които си опитвал можеш да проумееш.
Бисери 3,658 прегледа
Следващ →

Още вицове

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Лягат си Иванчо и Марийка да правят секс. След минута Марийка възкликва: -Абе Иванчо, май ти е крив ? -Не ми е крив, просто ти си кривогледа- отговаря гордо Иванчо. - Абе, аз като гледам, май съм и късогледа .. Главният лекар си взема една седмица отпуск и отива на лов. Връща се мрачен и навъсен. - Какво стана? - пита го старшата сестра. - Нищо не можах да убия - жалва се докторът. - Е, ако си бяхте стояли в болницата.. - Вчера гледа ли мача? - Да, до два през нощта. - Но мачът свърши още в единадесет?! - А бира остана! - Тате, ако ми дадеш два лева, ще ти кажа какво казва винаги пощальонът на мама. - Ето ти парите, казвай сега! - "Добро утро, госпожо Иванова. Ето, тези писма са за вас."