След казармата син се връща на село. Обсъжда с баща си потенциалните си годеници:
- Ето, Ваня е много хубава, кротка, разбрана...
- Не е за тебе, сине. Виждаш ли, с майка й навремето... А бе, с една дума, сестра ти е!
- Добре, тогава Катя. Също е много свястна.
- Сине, разбери ме правилно! Навремето, с майката на Катя...
Обажда се майката:
- Не го слушай, сине! Жени се за когото искаш! В края на краищата този дърт пръч не ти е чак толкова баща, колкото си мисли...
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?